АДРЕНАЛИНОВАТА УМОРА: какво е необходимо да знаем за болестта на 21 век

Всички сме чували за хроничната умора, но болшинството дори не се досещаме до каква степен нашият организъм се изтощава всекидневно. Ние живеем във века на електрониката, където, за да успеем да свършим всичко, трябва постоянно да превключваме от една задача на друга, от друга страна, не спим достатъчно, а от трета - времето за обгрижване на здравето просто не ни достига. Стресът, оставен без контрол, крайно пагубно влияе на организма ни.

Тялото ни има вграден механизъм за отговор на стреса, който е помагал на предците ни от палеолита да оцеляват. Става дума за малките надбъбречни жлези, известни още като адреналинови жлези. Те ни помагат да реагираме на стреса, произвеждайки адаптивни хормони, такива като адреналин, който регулира много от процесите в организма: повишава артериалното налягане, концентрацията на захарта в кръвта и много други.

Тези малки труженици ни помагат да оставаме във форма дори по време на достигането на такива цели като отслабване и спортни постижения.

Претоварването на тези жлези може да предизвика симптоми, всеки от който сам по себе си не е много принципен, но периодичната им съвместна проява означава състояние на хроничен стрес. А те са:

* Чувство на изтощение (дори след пълноценен нощен сън)

* Нежелание сутрин да напускаме леглото

* Нарушения в работата на ендокринната система

* Неспособност за справяне със стреса

* Слабо сексуално влечение

* Нетърпимост към студ

* Проблеми с паметта или вниманието

* Влечение към солени или сладки храни

* Занижена самооценка поради умора

* Трупане на тегло относително над индивидуалната норма

* Неспособност да се намали теглото

* Хронична умора и недоспиване.

Познати ли са ви? Това не са някакви случайни симптоми, а онова, с което някои от нас се борят в продължение на години. И най-страшното е, че те вече се наблюдават сред децата и тийнейджърите.

Помислете защо за толкова важен проблем не се водят бурни дискусии по време на медицинските конференции, а лекарите никога не поставят тази диагноза на пациентите си?! Просто в традиционната медицина няма такава болест! Ако кажете на един доктор, че имате адреналинова умора, то най-вероятно в отговор ще чуете, че това е несъществуваща диагноза или ще ви даде направление за изследване за изключване на болестта на Адисон.

Надбъбречните жлези в условията на повишен стрес могат да причинят вреда на щитовидната жлеза и ендокринната система като цяло, стомашно-чревния тракт и симпатиковата нервна система. Допълнителни сведения за развитието на стресовата реакция и адреналиновата умора можете да прочетете в статията на Mayo Clinic Article on stress response.

Тук са дадени 3-те стадия и възможните начини за лечение:

Стадий 1: Тревожна фаза

Това е стадият, когато тялото ни за първи път отговаря на стреса според принципа „атакувай или бягай”. При въздействието на стрес-факторите надбъбречните жлези приемат боя и изхвърлят адреналин в кръвта, предизвиквайки агресивен отговор. На надбъбречните жлези им е все едно дали става дума за съвещание в офиса, смърт на близък човек или триметрова мечка, готова да ви разкъса на момента. За тях всичко е СТРЕС и те дават сигнал за действие!

Кортизолът при подобна реакция играе ролята на медиатор, който, преминал в кръвта, „изключва” стрес-реакцията. На този стадий сигналът, който спира тази реакция, лесно се обработва от организма. Умората и адреналиновата дисфункция са слабо осезаеми.

На този етап нивата на кортизол в кръвта са високи, а организмът ни е под постоянното въздействие на дразнители. Това могат да бъдат приятни събития: раждането на дете, нови запознанства или нова работа – всичко, което излиза от зоната на комфорта, дори неочаквано събуждане през нощта или силен звук през деня. Подобен шок обикновено ни кара да почувстваме подем и прилив на енергия.

Проблемите започват, когато не ви достига гъвкавостта, за да възприемете стреса, дори можем да говорим „да му се насладите” и да му дадете да утихне. Вместо това вие оставате в това възбудено състояние дори когато всичко е преминало.

На този стадий е важно, след като стресовата ситуация е приключила, да ни се даде достатъчно време, за да може организмът ни да си почине и възстанови, преди надбъбречните жлези отново да изхвърлят адреналин в кръвта. Вместо това повечето от нас предпочитат да се „заредят” с кафе и да продължат да действат въпреки умората. Започваме да развиваме влечение към храна с високо съдържание на въглехидрати. Още един от признаците на първия стадий е сутрешната „необходимост” от чаша кафе.

За да се върнем от първата фаза в нормално състояние, е необходимо да направим няколко промени в навиците ни:

* Да си лягаме в 22:00 часа

* При използването на сол да сме сигурни в качеството й

* Ограничаване на кафето

* Редовни физически натоварвания.

Бъдете търпеливи: давайте си време за отдих и възстановяване на силите.

Стадий 2: Фаза на съпротивата

По време на този стадий ние се намираме под въздействието на стрес значително по-дълго, отколкото го очаква организмът ни, и това вече се забелязва. На този стадий много хора вече отчитат, че „нещо не е наред”, но не могат да разберат какво именно и как да се справят с това.

Развива се зависимостта от кафе, което ни помага да се справяме с всекидневните ни задължения, но ни кара да се чувстваме разбити вечер, като се приберем у дома. Още един симптом е безсънието поради прекалената преумора и възбуда едновременно.

На този стадий ендокринната система продължава да отделя в кръвта всички необходими хормони, но намалява количеството им с цел да се съхрани високата концентрация на половите хормони – основно тестостерон. Ако се направят анализи, то ще се забележи, че нивата на адаптивните хормони намаляват пропорционално на сексуалното влечение. Причината за това са недостатъкът на веществата, необходими за синтезата на половите хормони, които с последни сили се изразходват за синтезата на кортизола, което от своя страна допълнително натоварва ендокринната система.

Могат да започнат проблеми и с храносмилателната система, тъй като организмът започва да забавя метаболизма си с цел да запази енергия. Започва въглехидратно-инсулиновият дисбаланс. Нивата на произвеждания кортизол започват да падат, теглото нараства, а нощите са все по-безсънни.

За възстановяване ни освен предприетото от първи стадий е необходимо:

* Избиране на високо балансирана храна

* Редовно хранене

* Избягване на нередовно гладуване

* Спиране на употребата на електроника един час преди сън

* Избиране на време и място за почивка

* Време за сън и отдих в колкото се може по-големи количества

* Приемане на адаптогенни билки

* Използване на прийома „емоционално заземяване”

* Прилагане на практики за стрес-мениджмънт

* Да се погрижим за себе си

* Да се насладим на отдиха и възстановяването си.

Стадий 3: Стадий на изтощението

На този стадий организмът започва да се „разпада” под тежестта на целия стрес, стоварил се върху нас. Нивата на кортизол падат, сънят е рядкост, а умората е верният ни приятел. В допълнение към това организмът с всички сили се опитва да се възстанови, което води до проблеми с другите системи.

Организмът изтощава ресурсите, необходими за продукцията на адаптивните хормони, които са му необходими за борбата с постоянния гнет, който му тежи. Концентрацията на половите хормони, както и на адаптивните такива в кръвта е намалена. Този стадий се нарича още „прегаряне”.

Възможни са и други симптоми: депресия, тревожност, апатия, запек,

проблеми с щитовидната жлеза,

летаргична мисловна дейност, дисбаланс на хормоните, фибромиалгия.

Може би ще ни се стори прекалено, но ако надбъбречните жлези са изтощени, много от функциите в организма се забавят, включително и храносмилането. Подобно на ефекта на доминото организмът ще продължава да понижава функциите си дотогава, докато ние не престанем да се чувстваме здрави. Много от нас в резултат ще бъдат приковани към леглото по различни причини: инсулт, бъбречни проблеми или сериозни ендокринни заболявания. Всеки реагира по своему, но винаги говорим за една защитна реакция. По-подробно за това може да прочетете в статията на Dr. Lam.

По време на този стадий е необходима квалифицирана медицинска помощ, но няма да ни навредят и умерени физически натоварвания с периоди на почивка, които са два пъти по-дълги от периодите на натоварване; диета, която осигурява баланс на въглехидратите; поддържане на баланса на електролитите в организма; засилена витаминна подкрепа; почивка, почивка и пак почивка; масаж; молитви; медитация и други релаксиращи практики.

Важно е да знаем, че лечението на всеки от стадиите на адреналиновата умора може да продължи от 6 месеца до 2 години в зависимост от тежестта на ситуацията, приложените усилия и себеконтрола! Дайте всичко от себе си, за да не позволите на неразположението да се повтори!

Още по темата:

Dr. Axe: Ways to heal Adrenal Fatigue

Dr. Mercola: Misdiagnosed Symptoms of Adrenal Fatigue

MD Junction: Adrenal Exhaustion

Д. Андерсон

Превод: zenom.pro

| КОНТАКТИ:

          ул. "Козлодуй" 128, гр. София

          0878 882523

          zenom@zenom.pro

facebook (1).png

Последвайте ме:

Всички права запазени ® Анастасия Димитрова 2020

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now