КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ и ролята им за изчезване на детството или как се появяват инфантилните в

Възрастовите граници между децата и възрастните са непостоянни: онзи, който някога е бил зрял воин през Средновековието, днес още учи в средното училище. С течение на времето, в историята на човечеството ПРЕДСТАВИТЕ за възрастта са се променяли. Варира и продължителността на детството, а при някои от нас то не свършва. Защо?

Малките възрастни

Формирането на представите за детството изисква уточнение за това кого да считаме за възрастен и кого - за дете. Детството в широкия социален смисъл е обществен ДОГОВОР. Именно затова в историята на човечеството то ту изчезва, ту отново се появява.


Така през Средновековието детството приключва на седем години и през тази възраст детето напълно е усвоило речта, лежаща в основата на социалното и културното взаимодействие: цялата комуникация е изцяло УСТНА. Към детето се отнасят като към малък възрастен; то участва във всички сфери на живота на възрастните и дори се облича като възрастен.

Например, на картините от онази епоха малката инфанта е изобразена от Веласкес като истинска дама с кринолин. На средновековните икони Иисус е изобразен като възрастен мъж, само че малък. Младенецът е сгушен в майка си, защото това е неговата инстинктивна комуникация с възрастния, но на картините от този период не е изобразявано дете, защото в общественото съзнание не е имало представа за социалното детство.

Книжните тайни


Преломът на комуникационните технологии се случва с изобретяването на КНИГОПЕЧАТАНЕТО. В комуникацията възниква първата бариера, която става предпоставка за възникване на детството. Тогава знанията започват да се разпространяват сред населението и на първо място – сред мъжете. И едно момче, за да се превърне в мъж, е трябвало да бъде ГРАМОТНО. Така разривът в знанията довежда до това, че зрелостта е трябвало да бъде спечелена. Между другото, жените също са били неграмотни, а значи в общественото съзнание са били приравнявани към децата, което е считано за женска добродетел. Това, което днес ни се струва извънредна глупост, тогава е било преимущество и е наричано НЕВИННОСТ. През Средновековието възрастните не са имали никакви ТАЙНИ от детето: то е могло да присъства при пиянстване, секс, побоища или убийство. После постепенно възниква идеята, че детето би трябвало да бъде подготвяно към реалиите на живота на възрастния, да ги открива постепенно и да се учи. С развитие на представите за детството се появяват и науките за децата – педиатрията и педагогиката. 

Компютърното Средновековие

С появата на телевизора и компютъра комуникационните технологии отново започват да се променят и не изискват особени навици и умения: няма нужда от специално обучение да разбираш движещите се картинки. По този начин бариерата между детството и зрелостта отново започва да изчезва.


Сменя се и типът КУЛТУРА. В консервативните общества преобладава реактивният тип, когато хората живеят според завета на предците си, уважават възрастните и слушат старейшините. Най-важното знание, необходимо за живота на това общество, е заложено в миналото му. Сега този тип култура се сменя с проактивен: основното познание е в ръцете на младото поколение, а не в по-старите. Чест сюжет е да видим как бабата моли внука си да й покаже как да ползва електронната поща. Децата гледат телевизия, могат да намерят какво ли не в интернет. Три-четиригодишните още не четат, възможно е дори да имат проблеми с говора, но в същото време лесно ще намерят анимациите си на таблета.

Получава се така, че на технологично и комуникационно ниво ние възпроизвеждаме ситуацията от Средновековието. Детството изчезва, когато изчезва комуникационната БАРИЕРА.

Възрастните деца

Но щом изчезне детството, избледнява и зрелостта, и се появяват инфантилните възрастни – кидалти („възрастните деца”, съкратено от англ. „kid” – дете и „adult” – възрастен). Те създават семейства, в които общуването се случва без да има ЙЕРАРХИЯ. Преди децата са слушали възрастните, просто защото са възрастни и в семейството е имало правила, на които са се подчинявали. Сега това ОТСЪСТВА. Не защото децата са се променили, а защото възрастните не са сигурни в правото си да им налагат каквито и да било ПРАВИЛА.

Затова възниква странната и болезнена идея за ДРУЖБАТА на децата и родителите. Заради нея детето се оказва в двоен КАПАН: то не може да се погрижи за себе си, бидейки главната фигура в семейството. Дава му се най-голямото и вкусно парче, но в отговор невръстният може да откаже на отправените към него молби. В същото време родителите страдат от чувство на ВИНА: „Не можем да си позволим да заминем само двамата на почивка – детето ще ни се разсърди”. Детето е поставено на върха на семейната йерархия, което го докарва до невротично състояние, тъй като то още не е способно да решава онова, което му се предлага и позволява. Още повече, че детето трябва да бъде ограничавано и поставяно в ситуации с по-голяма ОПРЕДЕЛЕНОСТ. Децата на кидалтите често порастват като едни фрикове-перфекционисти, които са луди на тема КОНТРОЛ, тъй като от най-ранно детство им се струва, че те могат да ПОВЛИЯЯТ на решенията в семейството.

Сега сме свидетели на превъзнасянето на младостта в КУЛТ. Огромни парични средства се харчат за развитие на технологиите, които да ни позволят да останем млади колкото се може по-дълго. Жените раждат доста по-късно, вече на границата на фертилността. Възникват бракове, в които хората са убедени, че нямат нужда от деца. В тези семейства има много игра, развлечения и почивки.

Засега не можем да разберем докъде ще стигне тази ситуация. Ние се намираме вътре в този процес и не виждаме пълната картина. Остава ни само да наблюдаваме как се променят комуникационните технологии, които, както се убедихме, формират обществения договор.

Анна Варга, психотерапевт, академически ръководител на магистърската програма на „Системна семейна психотерапия”

Higher School of Economics, National Research University

Превод: zenom.pro


Последни публикации

Виж всички